Д. Кадънков, сп. “Стоматология”, 1977 г.
сп. “Стоматология”, 1977 г.
В “Бойна библиотека” от 1939 г. и сп. “Зъболекарски преглед” от 1941 г. са дадени спомените на д-р Бояджиев за “Освобождаването на 150 000 български пленници и заложници след Световната война”. Накрая четем следните биографични данни за него:
“Д-р Недю Бояджиев е роден в Калофер. Завършва с отличие Пловдивската гимназия, ветеринарна медицина в Лион, Франция, а зъболекарство в Париж. След това завършва зъболекарския факултет в Монреал и се установява като зъболекар в София. През Балканската война е зъболекар в Главната квартира, а след войната – 1913 г. е назначен за
придворен зъболекар
при цар Фердинанд. През Първата световна война е зъболекар в болницата на Унгарската мисия в София, а след войната е назначен за шведски генерален консул в София”.
Тук обаче не е уточнено: Кога е роден, през коя година завършва ветеринарна медицина и къде работи като ветеринарен лекар, кога завършва зъболекарство и се установява на зъболекарска практика в София. И какви са неговите заслуги за българското зъболекарство. Отговори на тези въпроси намерихме в централния държавен исторически архив и държавните вестници.
Д-р Недю Бояджиев е роден на 8.VI.1870 г. в Калофер. Като стипендиант на Пловдивската гимназия завършва ветеринарна медицина във Франция (Лион – 1892). Бил е окръжен ветеринарен лекар във Видин (1892-1894) и Русе (1895-1899). След това завършва зъболекарство в Париж (1899-1901) и работи една година там. През 1903 г. се завръща в България и се установява на зъболекарска практика в София. През 1907-1908 г. специализира зъбопротезна техника в Монреал (Канада). През Балканската война той е единствен зъболекар в Българската армия, мобилизиран в Главната квартира (сан. капитан).
Д-р Н. Бояджиев е бил добър зъболекар и новатор в зъболекарската професия. През 1901 г.
пръв у нас пише
за приложението на наркозата
в зъбната хирургия и за изправяне на ортодонтските аномалии.
Освобождаването на 150 000 български военнопленници и заложници от Първата световна война от стоматолога патриот и родолюбец д-р Н. Бояджиев трябва да се знае от всеки стоматолог. От 1918 до 1920 г. застъпването на българските държавници за тези военнопленници не се уважава. През 1920 г. д-р Н. Бояджиев с полски паспорт напуска България и отива в Скандинавските държави да освобождава нашите военнопленници. В Швеция се явява при брата на шведския крал принц Карл, председател на шведския Червен кръст, личен познат на президентите на САЩ и Франция, на английския и италианския крал. Среща се и с Мърфи, американския консул в Швеция, преди това консул в София, с когото той е имал добро приятелство. За българските пленници е бил информиран и проф. Фритьоф Нансен, специален делегат при Обществото на народите в Женева, натоварен с мисията да се грижи за военнопленниците от всички страни.
Д-р Бояджиев се среща или информира и други видни шведски и норвежки общественици и държавници. Принц Карл, проф. Нансен, Мърфи и редица общественици се застъпват официално по линията на Червения кръст, чрез пълномощните министри и лични връзки за освобождаването на българските военнопленници и заложници.
В резултат на застъпничеството на д-р Бояджиев се се освобождават 150 000 български военнопленници. По представен от него списък на лицата в Швеция и Норвегия, съдействали за освобождаването на българските пленници, тогавашният министър-председател на България Ал. Стамболийски ги награждава с български ордени. А през 1933 г. за приноса им в освобождаването на нашите военнопленници столичната община наименува улица “Принц Карл Шведски” (при социализма прекръстена на “Ген. Бирюзов”), ул. “Фритьоф Нансен” и ул. “Мърфи”. Проф. Нансен е и почетен гражданин на Москва за оказаната помощ по линия на Червения кръст на съветския народ при гражданската война.
Д-р Недю Бояджиев получава шведски и български ордени за гражданска заслуга. През 1922 г. той е бил назначен за шведски почетен генерален консул в София. През 1945 г. подарява къщата си в Калофер за родилен дом. Умира на 22.VI.1948 г.
Българските стоматолози, изучавайки историята на своята професия и заслужили дейци, винаги трябва да показват този негов прекрасен пример и да се чувстват горди, че от средата на тяхното съсловие е излъчен един такъв стоматолог – новатор, общественик и родолюбец.