Димитър Якимов, актюер

Сп. “Зъболекарски преглед”, кн. 9, 1941

Сп. “Зъболекарски преглед”, кн. 9, 1941

Сп. “Зъболекарски преглед”, кн. 9, 1941

Желанието ми да напиша следващите редове се дължи на прочетените в “Епопея     на българския войн” спомени на д-р Недю Бояджиев, зъболекар и шведски генерален консул в София. Аз не вярвам да се намери българин, който да не прочете с трепет тези спомени и вътрешно да не благодари на уважаемия г-н д-р Недю Бояджиев.

След катастрофата ни през 1918 г., когато застъпванията на българските държавници за нашите военнопленници и заложници не се вземаха под внимание и не се уважаваха, един български зъболекар, един добър българин тръгна на свои средства и на свой риск да търси човешката правда и, за щастие на всички ни – и държавници, и военнопленници, и граждани, и селянитой успя в поставената си задача. Тези спомени на д-р Бояджиев, поместени в “Епопея      на българския войн” от “Бойна библиотека” № 6, том VI под заглавие “Освобождаването на българските пленници и заложници след световната война”, трябва да бъдат прочетени от всеки българин, най-вече от българските зъболекари. Последните ще се почувстват горди, че средата на тяхното съсловие е излъчила един общественик, един голям родолюбец…

… В резултат и на неговата дейност са освободени 150 000 български войници от пленничество. След напечатаните (в “Епопея        на българския войн” – бел. ред.) редакторът на „Бойна библиотека” пише следното: „Д-р Недю П. Бояджиев е роден в град Калофер. Завършил е с отличие Пловдивската гимназия, ветеринарна медицина в Лион – Франция, а зъболекарство – в Париж. След това той завършва зъболекарския факултет в Монтреал и се установява като зъболекар в София.

През време на Балканската война той е зъболекар при Главната квартира, а след войната – 1913 г. – Н. В. Царът Отец го назначи с царска грамота за придворен лекар. През общоевропейската война той е зъболекар в болницата на унгарската мисия в София, а след войната бе назначен шведски генерален консул в София, която длъжност все още заема (моя б. – настоящата бележка е писана през 1939 г.)

Д-р Бояджиев по свой начин и на свои средства, след като видя, че българските пленници и заложници все остават неосвободени от нашите противници, решава да замине за Скандинавските страни и да търси благородни застъпници пред силите-победителки. И наистина намери такива и неговата мисия завърши успешно. Пленниците и заложниците бяха освободени и се завърнаха между нас.

Д-р Бояджиев е носител на много наши и чужди ордени, между които и шведския „Полярна звезда”.

Заради неговото усърдие по освобождаване на българските пленници Министерството на войската поиска да бъде награден с високо отличие, обаче поради скромност, той отклони награждаването му с орден.

Tой получи една по-висша награда – признателността на пленниците и техните близки, па и на целия български народ.

По наша молба д-р Бояджиев изложи на страниците на „Бойна библиотека” как е постигнал тоя завиден успех , за което сме му твърде много благодарни”.

След тази къса и ясна бележка от редакцията на „Бойна библиотека”, аз мисля, че трябва да се намери начин и да се направи достояние на целия български народ, особено на зъболекарското съсловие, че един зъболекар, един въодушевен народен борец е (помогнал) да се освободи от пленничество, равносилно тогава на явна смърт, 150 000 български мъже-войници.

Нека благодарността на всички ни да му бъде награда и нека поколенията го посочват винаги за пример. Вярвам, че зъболекарското съсловие ще увековечи името на този заслужил към родината ни техен колега.